Всичко за пчелите

Прилагането на интензивни промишлени технологии за производство на мед и восък е в тясна връзка с производството на плодни пчелни майки и пчелни семейства. Отглеждането на пчелни майки е специфично производство, изискващо специално оборудване, условия и квалифицирана работна ръка. Необходимите условия за производство на пчелни майки с високо качество може да бъдат създадени само в големи специализирани стопанства или пчелини. Само в специализираните в развъдно направление пчелини може да се организира насочена племенна работа за подобряване на качествата на отглежданите пчели, за създаване на нови породи и за производство на висококачествени майки. Специализираните стопанства са длъжни и са в състояние да създадат изолирани територии и участъци, в които да разполагат бащини семейства и да организират ефективни пунктове за съешаване на майките с търтеите. Само в организираните пунктове може да се произведат чистопородни плодни майки или майки с определени наследствени качества. Организирането на тази дейност в пчелините,
които неколкократно се използуват за производство на мед и участвуват в подвижно пчеларство, е неизгодно, неефективно.
В развъдните стопанства има условия за изпитване на майките от отделни линии по потомство, в тях бързо може да се определят стопански полезните качества на пчелите от отбраните майчини и бащини семейства и веднага да се организира производство на пчелни майки от най-перспективните наследствени комбинации.
При отглеждането на пчелни майки в специализирани стопанства персоналът е в състояние да спазва строго всички изисквания за конкретните промишлени технологии и да контролира ефективно качеството на производството. Това е много важно; защото повишава продуктивността на пчелините, специализирани в стоково направление.
При създаването на майко производително стопанство се спазват всички изисквания за избор на място за пчелин. Трябва да има поддържаща медоносна растителност и пунктовете за съешаване да бъдат в райони с възможно най-добра естествена изолация (долини, котловини, водни площи и др.). Пчеларят -майко производител трябва да има възможност независимо от външните климатични условия да извършва целия комплекс от работа и мероприятия по отглеждането на маточниците и съешаването на майките с търтеите.
Процесите в майко производството са непрекъснати и се извършват по изработен график и календарен план в съответствие с конкретно прилагания начин на производство.
Дали ще бъде предпочетен един или друг технологичен * момент, зависи от условията в района, от квалификацията на кадрите, от обема на производството и др.

Filed under: Uncategorized on December 11th, 2009 | No Comments »

Развитието на промишленото пчеларство е немислимо без рационалното разполагане на пчелините в райони с добра медоносна растителност. Ето защо изучаването на медоносната растителност е важен елемент от всяка промишлена технология. От възможностите на медоносната база, “от нейната устойчивост за използуване до голяма степен зависят направлението, специализацията и оптималните размери на пчелина и стопанството. Характерна особеност на промишлената технология е постоянният контрол върху развитието на отделните медоносни растения, които формират пашата, и отделения нектар от тях. Получените данни от този контрол определят времето, направлението и продължителността на подвижното пчеларство. Условията в нашата страна са твърде разнообразни, което обуславя и разнообразието на медоносните видове. Над 1500 растителни вида в България отделят нектар и прашец. От тях значение за пчелите имат около 250 вида. В зависимост от времето на цъфтежа те се разделят на ранно пролетни, пролетни, летни и есенни. Районите, в които са застъпени растенията от всички групи, са най-подходящи за пчеларстване. Медоносните растения може да бъдат дървета, храсти и треви. Според мястото, където растат, и според използуването им от човека те са горски и ливадни, културни, плевелни и специални. Такова групиране на растенията до голяма степен е условно и то подпомага най-вече изучаването на растенията и по-точното определяне на пашата. За всеки пчелар при практикуване на промишлено пчеларство е важно да знае кои растения кога цъфтят, с каква продължителност и какво количество нектар отделят. Доброто познаване на растенията и изучаването на периодите на цъфтеж придобиват особено голямо значение в съвременното пчеларство.

Filed under: Uncategorized on December 11th, 2009 | No Comments »

Специализацията на производството е резултат на общественото разделение на труда. Тя допринася за усъвършенстване на организацията на работа в пчелина, ускорява темпа на развитие на пчеларството и повишава неговата ефективност.
При условията на пазарната икономика селскостопанското производство, включително и пчеларството, се специализира под въздействието на обективните икономически закони и преди всичко на закона за стойността. Съобразявайки се с изискванията на закона за стойността, специализацията на производството се изразява в прилагането на икономическите стимули, за да се даде възможност всички основни пчелни продукти, в чието производство се специализират отделните пчелини, да осигуряват оптимална рентабилност на производството на пчеларската фирма като цяло.
Икономическите отношения на всяко общество се проявяват преди всичко като интереси. Ето защо при определянето на специализацията на дадена пчеларска фирма трябва да се имат предвид както интересите на цялото общество, така и интересите на отделната фирма. Икономическите взаимоотношения между обществото и отделните частни или кооперативни пчеларски фирми трябва да бъдат построени така, че фирмите да бъдат заинтересовани материално от максимално увеличаване на производството на необходимата за обществото пчелна продукция.
Недостатъчно внимание се обръщаше на икономическата ефективност на производството на отделните пчелни продукти, поради което с икономически средства не се стимулираше специализацията на пчеларското производство у нас. Недостатъчно се използваха и цените като инструмент за оптимизиране на пропорциите на това производство. При действащите изкупни цени до либерализирането им през 1991 г. рентабилността на пчеларските фирми беше много ниска, поради което те се поставяха в икономически неизгодно отношение. Ниската рентабилност на производството забавяше или анулираше темпа на разширеното производство, намаляваше материалната им заинтересованост и задържаше специализацията на пчеларското производство вътре в отрасъла.
Специализиране на дадена пчеларска фирма означава да се определят и максимално да се развият отделните направления в производството на основните пчелни продукти или дейност (пчелоопрашване) и правилно да бъде подбрано и съчетано с тях производството на другите пчелни продукти.
Висока степен на специализация на производството на даден продукт в пчелините е възможно да се постигне само на основата на научно-техническия прогрес. Специализацията, от своя страна, води към концентрация на производството, с което се създават необходимите условия за внедряване на отделните направления на научно-техническия прогрес и за поставяне на пчеларството в значителната си част на промишлена основа. Със специализацията се създават условия за по-рационално използване на пчелните семейства за производство на различни пчелни продукти. На тази основа се повишават обществената производителност на труда и ефективността на производството в отрасъла.
Влиянието на специализацията на пчеларското производство върху рентабилността му в пчеларските фирми се характеризира от различната структура на производството, изразена в процент от общата продукция, която е сбор от седем структурни компонента. Първите четири са основните пчелни продукти: пчелен мед, пчелно млечице, пчелна отрова и пчелни майки. Петият компонент включва всички други получавани пчелни продукти: пчелен восък, цветен прашец, пчелен клей (прополис), вощина, троптина. Шестият включва стойността на отглеждане на пчелите (полученият прираст в пчелина) и седмият – стойността на сумите, получени за пчелоопрашителната дейност.
Различната структура на производство е в резултат на различното участие на посочените компоненти в общата продукция на пчеларските фирми. Обикновено най-голямо е участието на меда – над 50%, а в отделни кооперативни фирми – до 80%. Делът на втория основен пчелен продукт – млечицето -достига 30%. Отровата участва в структурата на производство на фирмата, която го произвежда, над 30%. Голям е делът и на четвъртият основен пчелен продукт – пчелните майки, който в майкоразвъдните стопанства надхвърля 40%. Другите пчелни продукти в повечето случаи са придружаващи и техният дял се движи до 10% в структурата на производството на фирмата. Най-малък е делът в структурата на производството на всички .пчеларски кооперативни фирми на отглеждането на пчелите (прираста) – до 5%, а делът на пчелоопрашването достига 20% и то е организирано само в няколко кооперативни пчеларски фирми, чиито пчелини са разположени в райони, засети със слънчоглед, или в които има големи масиви с овощни насаждения.
са структурните елементи на специализацията в пчеларството?

Filed under: Uncategorized on December 11th, 2009 | No Comments »

Използуването на магазини облекчава изваждането и центрофугирането на меда и производството на луксозни рамчета (мед в пити). Магазинните пити с мед се освобождават от пчелите и лесно се разпечатват. Неудобството е, че трябва да се ограничава майката да снася яйца само в плодника или в долните корпуси. Когато се използуват магазини, засилва се склонността на пчелите към роене. Нужно е да се отделя по-голямо внимание за предпазване от роене и за своевременно създаване на отводки. На силните семейства магазините се поставят 2-3 седмици преди началото на пашата (когато пчелите са усвоили всички пити в 12-рамковия кошер).
При преглеждане на семейството в 10-рамкови двукорпусни кошери магазините се поставят, когато пчелите са запълнили горния корпус.
За да се ограничат отглеждането на пило в плодника или в долните корпуси и използуването на магазините само за складиране на мед, те се преграждат от гнездото с разделителна (ханеманова) решетка. Тогава майката не може да проникне в магазина, медът се изважда по-лесно и отделните производствени процеси може да бъдат механизирани. Научните опити в това отношение убедително показват, че отделянето на магазините с разделителна (ханеманова) решетка не намалява продукцията на мед. При липса на такива решетки в магазините може да се поставят удебелени пити (37mm) с по-големи разделители (47mm), в които майката не снася яйца. В такъв случай се поставят 9-10 пити в 12-рамковия магазин или 7-8 в 10-рамковия на равно разстояние. Магазини с удебелени пити се препоръчва да се използват в пчелини със силни пчелни семейства и при наличие на добра паша.
При добра паша и силни семейства поставянето на два магазина едновременно принуждава пчелите бързо да усвоят голям брой нови пити. Това повишава продуктивността на пчелните семейства с 10-12%. При по-слабите семейства се поставя отначало един магазин. Вторият се поставя между първия магазин и плодника.
Разширяване на гнездата при много корпусните кошери. Предварително се подготвят три типа корпуси: хранителни запълнени с 10 пити, в които има 5-6kg мед, захарен разтвор и прашец; строителни- с 5 изградени празни пити и 5 рамки с восъчна основа, подредени през една; обикновени -за разширяване, съдържащи само изградени празни пити (10).
Отглеждането на пчелите в многокорпусни кошери дава възможност да се запази работното им състояние по-дълго и най-пълно да се използва продължителна пчелна паша. Ако преди настъпването на главната паша семейството е силно (на 3 корпуса), поставя се нов, четвърти корпус между втория и третия. В него се слагат по 5 изградени и неизградени пити.
Майката се ограничава с ханеманова решетка в долните два корпуса.
За 8 часа звеното (пчелар и двама помощници) може да постави до 120 корпуса.
Разширяване на гнездата при двукорпусните кошери. Отглеждането на пчелите в двукорпусни кошери позволява да се увеличи силата на семействата до началото на пашата и значително да се намали роенето.
Вторият корпус се поставя на семействата, както е описано в съответната тема.
С настъпването на пашата пчелите складират нектара в питите на горния корпус и постепенно ограничават майката в долния корпус. Ако дневният принос на нектар е до 3kg, а общата продукция на мед от местността не е по-голяма от 30-40kg, след поставянето на втория корпус и комплектуването му с пълния комплекс пити до приключването на пашата не са необходими никакви допълнителни грижи за пчелите. При по-голям принос на нектар и по-голяма продукция на мед върху втория корпус се поставят допълнителни магазини.
За местности с повече ранно пролетна и пролетна поддържаща паша, а също и при пчелини, в които се отглеждат силни, бързо развиващи се пчелни семейства с високопродуктивни пчелни майки, се препоръчва вторият корпус да се поставя комплектуван предварително с изградени пити и с рамки с восъчни основи. Отпада трудът за пренасяне в корпуса на питите с пило от долния корпус. Така се повишава производителността на труда.

Filed under: Uncategorized on December 11th, 2009 | No Comments »

Промишлената технология предвижда разделно изпълнение на работата по изваждането на питите и центрофугирането на меда. По време на пашата пчеларят изважда питите, запълнени със запечатан мед, и поставя вместо тях празни изградени пити или рамки с восъчни основи. Корпусите (магазините) с медовите пити се превозват до централния пчелин и се съхраняват в склад. След като приключи последната паша, пчеларят и помощниците му започват да центрофугират меда. Тази операция се извършва, без да се използват допълнителни работници.
За да се прилага успешно този момент от технологията, необходимо е за всяко семейство да има осигурени достатъчно по брой и количество пити.
В кошера по време на паша винаги трябва да има определен брой празни пити за складиране на меда. При силна паша се поставят по два магазина. Вторият магазин се поставя под първия (между него и плодника). За отстраняване на пчелите от питите се използват отблъскващи вещества (репеленти).
Най-често се използва химично чиста карболова киселина (фенол) във вид на безцветни кристали. Използването на техническата карболова киселина във вид на червено кафява, понякога черна течност е недопустимо. Приготвя се 50%-ов разтвор (100 g кристална киселина се разтваря в 100cm вода), като се спазват всички правила и изисквания за безопасността на труда. Прави се рамка с дължина и широчина, равни на съответния магазин или корпус, и височина 3-4cm. На рамката се закрепва плътна мека тъкан (платно). Тънкият плат попива малко киселина и се налага често да се навлажнява. Дебелият плат (3-4 слоя стари одеала или сукно) попива толкова киселина, че след еднократно навлажняване карболовата киселина се запазва през целия работен ден. Върху рамката се поставя мушама или плътен найлонов лист, за да не се изпарява киселината нагоре. Платното равномерно се навлажнява с разтвора на киселината до такава степен, че при поставяне да не капне по рамките. Рамката се слага върху магазина (корпуса). След 2-3 минути пчелите напускат магазина. Освободеният от пчелите магазин се снема, а рамката се поставя на следващия магазин (корпус). Използването на карболова киселина е най-ефикасно при ясно и топло време, тъй като тогава веществото се изпарява бързо. При по-студено време и при по-слабо активни пчели се налага рамките да се държат по-дълго време. В такива случаи се пускат няколко кълба дим от пушалката. За едновременна работа на трима души е необходимо да има подготвени 9-12 рамки. Има и други вещества за отстраняване на пчелите от магазините (пропионов алдехид, бензол алдехид, анхидрид на пропионовата киселина и др.). Използуват се комбинации: бензалдехид, пропионов анхидрид и пропионова киселина (1:1:1) (при студено време се увеличава бензалдехидът), бензалдеихд, глицерин и вода (3:2:1); при по-висока температура (35-40°С) се използува смес от бензалдехид и етилен гликол (1 : 9); при възможност може да се използва и въздушната струя от прахосмукачка. Ако се използват разделителни решетки или удебелени магазинни пити, пилото се концентрира в плодника или в 1-2 корпуса. Това улеснява твърде много подготовката на семейството за зимата, попълването на хранителните запаси и подмяната им със захарни. Използването на магазини намалява разходите на време и труд и облекчава съществено зазимяването на пчелните семейства.

Filed under: Uncategorized on December 11th, 2009 | No Comments »

В големите пчелини и промишлените пчеларски стопанства, където са съсредоточени няколко хиляди пчелни семейства, много по-бързо се разпространяват заразните и инвазионните болести по пчелите и пчелните семейства в сравнение с малките пчелини. От друга страна, в промишления пчелин може да бъде организирано компетентно ветеринарномедицинско обслужване. Много важни са профилактичните мероприятия, които се изпълняват под ръководството на ветеринарен лекар. Периодично пчелните семейства се преглеждат и се обработват лечебно-профилактично, питите, кошерите и пчеларският инвентар се дезинфекцират, контролират се покупко-продажбата на пчели и пчелни семейства, превозването им при подвижното пчеларство. Ветеринарният специалист следи за санитарното състояние на пчелина и на производствените помещения, разяснява начините за борба срещу болестите и неприятелите по пчелите и семействата и за предпазването им от тях. При възникване на заболявания ветеринарният лекар организира и провежда оздравителните мероприятия.
При изграждането на промишления пчелин трябва да се предвидят ветеринарномедицински пункт с пътека, склад за дезинфекционни материали и техника, помещение (бетонирана площадка с навес) за дезинфекция на кошери и инвентар и закрита яма за отточните води.
Стопанството трябва да работи като предприятие от затворен тип. Влизането на външни лица и техника в пчелините се забранява.
При създаването на нови пчелини необходимите пчелни семейства се закупуват само от здрави пчелини. Независимо от получените документи, потвърждаващи липсата на заболявания, закупената Партида семейства се поставя в карантинен пчелин и в продължение на най-малко 30 дни е под наблюдение. При отрицателни резултати пчелните семейства може да се включат в другите здрави пчелини на стопанството. Новозакупените кошери, центрофуги, съдове за мед, пити и др., ако са употребявани, задължително се дезинфекцират.
На територията на пчелина категорично се забранява разполагането на чужди пчелни семейства и пчелини. Между пчелините трябва да се спазва разстояние 3-6 km. Между стоковите и майко производителните пчелини, както и при карантина разстоянието се увеличава на 5-10km. Кошерите, пчеларският инвентар и др. се маркират и се заприходяват за отделния пчелин. Без предварителна дезинфекции се забранява предаването на инвентар от един пчелин на друг. Пчелните семейства се отглеждат в здрави кошери, номерирани и поставени на специални поставки. Пред всеки кошер се създава диагностична площадка (тревата се почиства и се поставя чист пясък). Периодично площадката се проверява. По състоянието на умрелите пчели косвено се преценява здравословното състояние на семейството. Складовите помещения трябва да бъдат чисти, сухи и недостъпни за насекоми и гризачи. Местата за съхраняване на питите и восъчните материали трябва да бъдат сухи и проветриви, да са недостъпни за насекоми и гризачи и лесно да се дезинфекцират.
Състоянието на пчелните семейства се контролира задължително два пъти в годината (през пролетта и през есента).
Всички семейства се оценяват по показател здравословно състояние. Обръща се внимание на влажността в кошера, наличието на плесени, на други насекоми (мравки, ухолазки и др.), на акари или пчелна въшка по тялото на работничките и майката, както и на други забележими нередности. Незапечатаното пило се проверява, като се обръща внимание на положението на ларвите в килийките, на цвета и консистенцията им, а при запечатаното се обръща внимание на целостта на капачетата, с които са запечатани килийките.
Ако има някакво отклонение от нормалното състояние или подозрение за заболявания, взимат се проби от пчели, пило и мед и се изпращат във ветеринарномедицинската лаборатория за уточняване на диагнозата.
С цел предпазване от заболявания два пъти в годината кошерите и дребният пчеларски инвентар се дезинфекцират.
Промишлените стопанства търгуват с пчели, пчелни семейства, пчелни майки и инвентар. Тази дейност се допуска да се извършва само от стопанства, в които няма установени заболявания. Партидата пчели, пчелни семейства или пчелни майки, която се закупува или се продава, трябва да се придружава от ветеринарномедицинско свидетелство, което да документира здравословното състояние. Закупените пчелни семейства, пчели или пчелни майки се заселват в дезинфекцирани кошери и се карантинират в продължение на 30 дни. Ако след този срок не се забележат някакви отклонения в здравословното им състояние, те се използват по предназначение.
При подвижното пчеларство се работи по предварително изработен план, в който се определят пчелините и броят пчелни семейства, които ще участвуват, районите, в които ще се транспортират, маршрутите, по които ще се придвижват и графикът за превозването. Този план се изработва два три месеца предварително, като в разработката участва и ветеринарният специалист. Планът трябва да се съгласува с ветеринарномедицинските органи от районите, в които ще се превозват пчелните семейства. В подвижното пчеларство се включват само здрави пчелни семейства и пчелини. Ако възникне заболяване, когато семействата са на паша, взимат се незабавни мерки за ликвидиране на заболяването. Пчелинът се карантинира и се транспортира отново до следващия район само след като не съществува опасност от разпространявяне на болестите. Всички пчелини независимо от ведомствената си подчиненост трябва да имат ветеринарномедицински паспорт. В него се вписват ветеринарно санитарното състояние на пчелина, извършените изследвания и профилактични мероприятия, възникналите заболявания и всички лечебно-оздравителни мероприятия.

Filed under: Uncategorized on December 11th, 2009 | No Comments »

Прилагането на подвижното пчеларство е съществено условие за промишленото отглеждане на пчелите. Основна (главна) паша за пчелите се осигурява от акацията, липата, ливадната растителност, лавандулата, горската малина, слънчогледа, люцерната и др. До тези растения пчелите трябва да се преместят своевременно (до началото на цъфтежа им). Промишленият пчелин трябва да бъде готов за превозване по всяко време, без значителни подготвителни работи. В зависимост от терена и от начина на разполагане на медоносните участъци в района на пчелина пчелните семейства се превозват неколкократно. В много случаи е възможно подвижно пчеларство до райони с рано цъфтяща растителност (върби, репко, овощни градини и др.). След това пчелинът се придвижва до основното медоносно растение (акация и др.). Подготовката на кошерите се свежда до сваляне на затоплящите материали (горните възглавници), осигуряване на вентилация и закрепване на подвижните части на кошера.
При изпълнението на промишлените технологии възниква остра необходимост от механизиране на товарно-разтоварните работи. В пчеларството се прилагат два основни начина: отглеждане на пчелни семейства в контейнери и на платформи.
Контейнерите позволяват по-ефективно използване на кран товарач и намаляват времето за товарене и разтоварване, тъй като наведнъж може да бъдат натоварени ,3 или 4 кошера. През пролетта и лятото кошерите са на контейнерите. Не е необходимо да се разтоварват от контейнерите (това са излишни разходи на труд).
Платформите освобождават пчеларя от тежката работа по товаренето и разтоварването на кошерите или на контейнерите. Кошерите са поставени на постоянно място (устойчиво закрепени) върху специално оборудвана платформа (прицели) и се превозват до пашата, без да се разтоварват от платформата. На платформата кошерите се поставят плътно в два успоредни реда по дължина с обърнати встрани входове. За по-рационално използуване на възможностите на платформата във вътрешното пространство между двата реда се нареждат още един или два реда. Кошерите от тези вътрешни редове се поставят на релси и така целият ред може да се изтегли назад извън габаритите на платформата.
Тъй като всички кошери (независимо от броя на редовете) са на един етаж, върху тях може да се поставят магазини или корпуси за рационално използване на пашата. Платформите може да се приспособят за подреждане на кошерите на два етажа. Важно е при оборудването на платформите да не се нарушават допустимите от КАТ габаритни размери. Броят на кошерите, поставени върху една платформа, зависи от нейните размери. Най-често се използват платформи с вместимост 30-60 пчелни кошера. Това съвпада с оптималния брой семейства, разположени на едно място, с оглед на рационалното използване на пашата.
Обикновено платформата се ориентира така, че входовете на кошерите да бъдат обърнати в посока изток запад. При преместването на новото място е от значение да се запази първоначалното ориентиране, тъй като при друго разположение се разстройва работата на семействата (дезориентират се летящите пчели). Това нарушава нормалния живот на семействата и създава на пчеларя допълнителна работа да изравнява силата на семействата, да проверява майките и да оправя осиротелите семейства.
Грижите за семействата, поставени на платформата, по нищо не се различават от грижите за семействата, разположени в пчелина. На кошерите при необходимост се поставят втори корпуси или магазини, а с настъпването на пашата се следи за запълването им с мед.

Filed under: Uncategorized on December 11th, 2009 | No Comments »

Под промишлена технология в пчеларството се разбира научнообоснована и взаимно свързана система от организационно-икономически, зоотехнологически,
ветеринарномедицински и инженерни мероприятия по развъждане, хранене и отглеждане на пчелите, комплексна механизация и автоматизация на производствените процеси, при които се осигурява производство на повече продукция при минимални разходи на труд, време и материали.
Предмет на промишлената технология е целият технологичен процес за производството на определена продукция. Особеностите на промишлените технологии са: 1. Всеки технологичен процес протича в определена последователност. Различните (следващи един след друг) работни процеси са свързани помежду си, взаимодействат си и си влияят.
2. Последователността на технологичния процес трябва да води до пълното му затваряне, т.е. да се осъществи затворен цикъл на производството (например от пренасяне на ларвите до съешаване и реализация на пчелните майки).
3. Технологичният процес протича в определено време. В майко производството това е времето от излюпването на ларвата (пренасянето й в маточника) до реализирането на съешената пчелна майка, т.е. тук се включват периодите на отглеждане На маточниците, запечатване, пренасяне на нуклеусите, излюпване на майките, съешаването им, маркиране и експедиране на майките. Във всеки технологичен процес има периоди, когато човекът със своя труд участва непосредствено в него (прегледи, подхранване, разширяване, центрофугиране и др.), и периоди, когато той не взима участие (време за изхранване на ларвите, какавидиране, полово узряване, съешаване на майките и др.).
Л Времето, през което човек участва непосредствено в технологичния процес, се нарича работно време, а времето, през което не участва в производството, на време, необходимо за протичане на технологичния процес, се нарича неработно време, т.е. продължителността на технологичния процес се определя от човека чрез ефективността на влагания от него труд (работно време) и от неработното време.
Продължителността на неработното време в редица моменти може да се съкрати, с което да се намали продължителността на технологичния процес (при осигуряване на качествени млади майки може да се съкрати периодът за развитие на семействата и за подготвянето им за главната паша), прилагането на начина “налитане на летящи пчели” може да осигури силни пчелни семейства и др.
Задачата на промишлената технология се изразява в следното:
- разделяне на технологичния процес на съставните му части;
- опознаване на особеностите на отделните части и на факторите, които определят продължителността им;
- създаване на условия за най-рационално и икономично използване на работната сила (човешкия труд), на предмета на труда и на средствата за производство (пчелните семейства), на медоносната растителност, механизацията, помещенията и др.;
- създаване на условия за най-правилно съчетаване и взаимодействие на различните фактори върху технологичния процес.
Целта на съвременната промишлена технология е производството на определена продукция (стока за пазара – мед, восък, пчелни майки и др.) въз основа на системно намаляване на материалните разходи и на разхода на човешки труд.
Целта може да се постигне чрез максимално използване на биологичните особености на пчелите, намаляване разходите на труд и материали за производство на единица продукция и съкращаване на целия технологичен процес чрез намаляване на периодите на неработното време.

Filed under: Uncategorized on December 10th, 2009 | No Comments »

Роящите се семейства изискват големи непроизводителни загуби на работно време и причиняват много загуби на стопанството. Излитащите роеве в повечето случаи напускат пчелина и не се използуват. Освен това в семействата, готвещи се за
роене, отслабва летежът на пчелите и продуктивността им се намалява.
За предпазване на пчелните семейства от роене се препоръчва следното:
- да се използуват слабо ройливи породи и да се провежда селекция в това направление;
- в семействата да се използуват млади майки, отличаващи се с висока носливост, способни да ангажират голямо количество пчели работнички в отглеждане на пило;
- при силно слънце кошерите да се засенчват, своевременно да се разширяват и да се усилва вентилацията в гнездото, да се ангажират пчелите в строителството на пити;
- да се създават ранни пролетни отводки с млади пчели и запечатано пило. Това е най-сигурният начин за предпазване на семействата от роене. Без него промишлено пчеларство с ройливи породи пчели е невъзможно. Със създаването на отводки значително се повишава продукцията на мед на пчелина, увеличава се броят на пчелните семейства, компенсират се загубите от ликвидираните слаби, осиротели и други неблагополучно зимували семейства.
Бремето за създаване на отводките зависи от силата на семействата и от времето за получаване или производство на плодни пчелни майки.
Отводките се създават от най-силните пчелни семейства.
От много силните пчелни семейства трябва да се вземат повече пити с пило и пчели, а от по-слабите — по малко. Следователно при създаването на отводки пчеларят още веднъж изравнява силата на семейството. По този начин той си облекчава работата по отглеждането на семействата. Създават се условия за прилагане на груповия начин на отглеждане на пчелите.
За 8 часа пчелар с двама помощници може да създаде до 40 отводки. При добра организация и умение от страна на групата тримата са в състояние да създадат до 60 отводки.

Filed under: Uncategorized on December 10th, 2009 | No Comments »

Оборудването на промишления пчелин с транспортни средства и със средства за центрофугиране на мед, за преработване на восъчни суровини и за приготвяне на изкуствена храна (захарни разтвори) за пчелите е много важно.
За масово превозване на пчели предприятието трябва да има товарен автомобил. В отделни случаи може да се използуват и трактори с ремаркета.
За товарене и разтоварване при подвижното пчеларство се препоръчват много местни контейнери, тъй като отпада необходимостта от закрепване на отделните части на кошера.
Захарен сироп се приготвя в 50-рамкови центрофуги, от които се отделя касетата за питите, а на вала се закрепва бъркалка. Разтворите се раздават с цистерни с прикрепени към тях маркучи и спирателен кран. За приготвяне на медово тесто се използуват мелници за смилане на пудра захар и тестоме-лачки. Восъчните суровини се преработват с парна восъкото-пилка, восъчни преси или восъчни центрофуги тип ТВ-600.
Организация на труда. Груповата (звеновата) система създава възможност за коопериране или разделение на труда между членовете на звеното, което допринася за повишаване на производителността на труда. Системата на работа трябва да бъде съобразена с промишлените технологии на отглеждане на пчелите, с използуването на съвременните средства за механизация, а също и с добре обмислено планиране на всички производствени процеси.
Големината на звеното се определя от размера на пчелина и от нормите за един постоянен работник. Пчелин с 600 пчелни семейства при създадени условия за промишлено производство (постройки, механизация и др.) трябва да се обслужва от двама постоянни пчелари и един сезонен помощник. В този случай нормата за един пчелар е около 250 семейства.
Тъй като за създаване на промишлен пчелин обикновено са необходими от 2 до 5 години, в началото нормата трябва да се планира от 120-150 семейства и постепенно да се повишава до 250. Колкото са по-големи промишленият пчелин и звеното, толкова по-ефективно е приложението на звеновата система на обслужване, защото има по-големи възможности за разпределяне и координиране на труда. Например звено от 10 постоянни работници, обслужващи 2500 пчелни семейства, винаги може да отдели 2-3 души за превозване на пчели или за друга работа. С оглед на ритмичното използуване на транспортните средства отделните пчелини трябва да започнат превозването до пашата няколко дни преди цъфтежа на медоносното растение.
В състава на звеното е добре да се включат и опитен шофьор, тракторист, механик, дърводелец и др. или някои от членовете на звеното да може да изпълнява тези дейности.

Filed under: Uncategorized on December 10th, 2009 | No Comments »